В община Мирково, софийска област, е разположено село Бенковски, носещо името на един от най-видните революционери и участници в Априлското въстание. Той заплаща с живота си проявения героизъм, като според някои официални исторически източници, турците късат живо месо от плътта на Бенковски и неговите съратници, оформили Хвърковата чета. Златишко – пирдопската долина е пряко свързана със селото, което иначе се намира в подножието на планината Средна гора с най-висок връх Богдан. На изток и запад са котловините Козница и Гълъбовец, като Козница е известна и с това, че там минава най-дългият жп тунел в България. В посока Петрич и Смолско селото се намира на около три километра разстояние от подбалканския път, като освен това то е и закътана котловина под връх Локмата с височина от 832 метра. Климатичните условия в селото са подходящи, меки и здравословни за живот там, в допълнение към това снежната покривка почти не се среща, а мъглите са рядкост.
Затова, че зимата е мека в село Бенковски, е доказателство може би стойността на средната температура за най-студения месец от годината – януари. Дори и тогава градусите са положителни, докато на много други места термометрите показват под нулата. За любителите на лова в близост до селото има различни по вид дивечови животни, сред които зайци, лисици, сърни и много други. Маслодайната роза и други етерични култури се отглеждат в близост до селото, а освен това по пътя за село Смолско има добре развит и действащ рибарник. Така и ловците, и рибарите любители мога да практикуват своето хоби на едно място, още един от факторите за положителното развитие на туризма. Отглеждането на картофени и лозови насаждения също е често срещано явление за населеното място, но това, което отличава района, са билките. Те виреят отново благодарениена добрите климатични условия. Гъбите също са в изобилие в района, като най-известните от тях са масловки и сърнели. Челадините виреят основно през май. В исторически план, селото има какво да помни за идните поколения, но това, което е общоизвестно, е свързано с епохата на османското робство. Тогава името на селото е Келаво Камарци.
Сегашното име Бенковски е дадено на по-късен етап, някъде след Освобождението през 1897-ма година. Повечето днешни жители са преселници от територията на Македония, иначе го наричат и с още едно име – Бенково. За земите, в чиито предели се намира селото, се смята, че се обитават още отпреди 6 хилядолетия. Улпия Сердика и Траяна в миналото са били свързвани от общ път, който минава през селото, а от епохата на Римската империя могат да се видят три крепости. И трите са част от Траянови врата, който проход е пряко свързан и с българската средновековна история. Генералите Каталей и Философов са част от редиците на руската армия, като и двамата губят живота си в битки, провели се в земите на селото. Днес на 300 метра от селото гробът на генералите все още може да се види. Въпреки че в много от къщите в селото не стъпва човешки крак, жители на София масово ги закупуват.
